Първата вечер е шум. Втората е структура. Третата е характер.
Първата вечер не записвам. Ходя. Мелодията се хваща за трамвая или за мивката. Ако я хвана веднага с телефона, я убивам от грижа. Оставям я да се измори, докато сама поиска микрофон.
Втората вечер е хармония и его. Тук попфолкът и рокът се карат кой да държи припева. Не избирам жанр — избирам къде е кръвта. Ако кръвта е в тъпана, ще е по-близо до сцената. Ако е в шепота, ще е по-близо до страницата.
Третата вечер махам една дума, която обичам. Ако песента оцелее без нея, е готова да излезе от стаята.