Първата любов не беше роман. Беше спирка. Трамваят още не беше дошъл, а ръката ми вече знаеше, че ще потърси друга ръка. Не казах име. Името щеше да я направи сюжет. Аз исках само топлината между два джоба.
Трепетът дойде преди целувката. В гърлото, където после слагам микрофона. Сякаш някой беше дръпнал струна, която не знаех, че нося. Кафето в ръката трепна. Не от вятър. От това, че за първи път градът слушаше с мен, а не вместо мен.
Първата целувка беше кратка като куплет, който още няма припев. Сол на устните. Не мед. Солта остава, когато морето си тръгне — така и тази минута остана, когато той вече беше в друг трамвай. Не я изтрих. Ако песента оцелее без една дума, която обичам, е готова. Тази не искаше да бъде махната.
Ако помниш своята — здравей. Не трябва да е красива, за да бъде първа. Трябва само да е била жива в дублажа.